Доклад за пазара на карбонно счетоводство на основата на блокчейн 2025: Подробен анализ на факторите на растеж, технологичните иновации и глобалното им въздействие. Изследвайте размера на пазара, ключовите играчи и бъдещите възможности за устойчиво отчитане.

• Изпълнително резюме и преглед на пазара
• Ключови технологични тенденции в карбонното счетоводство на основата на блокчейн
• Конкурентна среда и водещи доставчици на решения
• Прогнози за растеж на пазара и проектопрокламиране на приходите (2025–2030)
• Регионален анализ: Приемане и инвестиционни горещи точки
• Бъдеща перспектива: Нови случаи на употреба и регулаторни фактори
• Предизвикателства, рискове и стратегически възможности
• Източници и референции

Изпълнително резюме и преглед на пазара

Блокчейн базираното карбонно счетоводство се отнася до използването на технология за разпределени регистри за проследяване, удостоверяване и отчитане на емисиите на парникови газове (ПГ) и въглеродни кредити по прозрачен, неизменяем и одиторен начин. С нарастващото глобално натискане за организациите да постигнат нулеви нетни емисии и да се съобразят с все по-строги екологични разпоредби, търсенето на надеждни решения за карбонно счетоводство се ускорява. Технологията на блокчейн решава основните предизвикателства в традиционното карбонно счетоводство, като фрагментация на данните, двойно отчитане и липса на прозрачност, предоставяйки единен източник на истина, достъпен за всички заинтересовани страни.

Пазарът на блокчейн базирано карбонно счетоводство е готов за значителен растеж през 2025 г., движен от регулаторни развития, ангажименти за корпоративна устойчивост и напредъка в цифровата инфраструктура. Според MarketsandMarkets, глобалният пазар на карбонно счетоводство на основата на блокчейн се очаква да достигне 1.2 милиарда щатски долара до 2025 г., с растеж на CAGR над 50% от 2022 до 2025. Тази вълна е подхранвана от приемането на платформи за блокчейн от големи корпорации, правителства и неправителствени организации, които търсят да подобрят достоверността и ефективността на практиките си за управление на въглерода.

• Регулаторни фактори: Въвеждането на задължителни климатични разкрития, като Директивата на ЕС за корпоративно устойчиво отчитане (CSRD) и предложените правила за климатичен риск от Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ, принуждава организациите да приемат по-строги и одиторни системи за карбонно счетоводство. Непроменимата система за записване на блокчейн се вписва в тези регулаторни изисквания, правейки я атрактивно решение за спазване.
• Технологични напредъци: Водещи доставчици на технологии, включително IBM и Microsoft, са стартирали решения за проследяване на въглерода на базата на блокчейн, които се интегрират с IoT сензори и AI анализи, позволявайки мониторинг на емисиите в реално време и автоматизирано отчитане.
• Приемане на пазара: Пионерни инициативи като Energy Web и Climate Ledger Initiative демонстрират мащабируемостта и интероперативността на платформите за блокчейн за карбонните пазари, улеснявайки издаването, търговията и оттеглянето на цифрови въглеродни активи.

В обобщение, блокчейн базираното карбонно счетоводство се утвърдва като критично средство за прозрачно, надеждно и мащабируемо климатично действие през 2025 г. Сближаването на регулаторния натиск, технологичната иновация и пазарното търсене се очаква да ускорят бързото приемане, позиционирайки блокчейн като основна технология в глобалния преход към нисковъглеродна икономика.

Ключови технологични тенденции в блокчейн базираното карбонно счетоводство

Блокчейн базираното карбонно счетоводство бързо се развива, движено от необходимостта от прозрачни, проверими и мащабируеми решения за проследяване на емисиите на парникови газове (ПГ) и въглеродните кредити. През 2025 г. няколко ключови технологични тенденции оформят този сектор, отразявайки както напредъка в инфраструктурата на блокчейн, така и нарастващата сложност на карбонните пазари.

• Интероперативност и стандартизация: Една от най-значимите тенденции е стремежът към интероперативност между различните блокчейн платформи и регистри за въглерод. Проектите все повече приемат отворени стандарти, като Токенова данъчна рамка на InterWork Alliance, за да осигурят безпроблемен обмен на въглеродни кредити и данни за емисиите между мрежите. Това е от решаващо значение за мащабирането на доброволните и задължителните карбонни пазари на глобално ниво.
• Интеграция с IoT и сателитни данни: Блокчейн решенията използват IoT сензори и сателитни изображения за автоматизиране на събирането и проверката на данните за емисиите. Тази интеграция повишава точността и достоверността на карбонното счетоводство, намалявайки риска от двойно отчитане или измамни искове. Компании като Chronosphere и Planet Labs са на преден план в предоставянето на данни за околната среда в реално време на платформи за блокчейн.
• Токенизация на въглеродни активи: Токенизацията на въглеродните кредити и компенсации става основна практика, позволяваща частично собственост, повишена ликвидност и по-лесна търговия на цифрови пазари. Платформи като Toucan Protocol и KlimaDAO водят това движение, позволявайки на потребителите да анулират, търгуват или опаковат въглеродни кредити с пълна прозрачност в блокчейн.
• Подобрена проследимост и одитируемост: Непроменимият регистър на блокчейн осигурява прозрачен одитен след за всяка транзакция, от произхода на проекта до анулирането на кредити. Това става все по-важно за спазване на регулаторните изисквания и за удовлетворяване на изискванията за разкрития спрямо рамките, като например Работната група за финансови разкрития, свързани с климата (TCFD).
• Децентрализирано управление и участие на общността: Децентрализирани автономни организации (DAOs) се използват за управление на издаването на въглеродни кредити и валидирането на проекти, демократизирайки вземането на решения и увеличавайки доверието на заинтересованите страни.

Тези технологични тенденции общо взето повишават достоверността, ефективността и мащабируемостта на блокчейн базираното карбонно счетоводство, позиционирайки го като основен елемент от глобалния преход към нулеви емисии.

Конкурентна среда и водещи доставчици на решения

Конкурентната среда за блокчейн базирано карбонно счетоводство през 2025 г. е характеризирана с бързи иновации, стратегически партньорства и нарастващо приемане в различни индустрии, търсещи прозрачност и проверими системи за проследяване на емисиите. С увеличаващия се регулаторен натиск и корпоративните ангажименти за устойчивост доставчиците на решения използват неизменяемостта на блокчейна, за да адресират предизвикателства, свързани с интегритета на данните, проследимостта и интероперативността в карбонните пазари.

Ключовите играчи в това пространство включват както утвърдени технологични компании, така и специализирани стартиране. IBM е пионер, предлагащ решения за карбонно счетоводство, активирани от блокчейн, чрез своята платформа IBM Blockchain, която поддържа цялостно проследяване на емисиите и се интегрира с наличните системи на предприятията. Microsoft също е разширила своите облачни предложения за устойчивост, интегрирайки блокчейн за повишаване на прозрачността на своето табло „Въздействие на емисиите“ и за поддържане на отчитането на Scope 1, 2 и 3 за клиентите.

Сред специализираните доставчици, KlimaDAO и Toucan Protocol са спечелили популярност след токенизация на въглеродните кредити и улесняване на децентрализирана търговия и анулиране на проверени компенсации. Тези платформи използват публични блокчейни, за да осигурят произхода и автентичността на въглеродните кредити, справяйки се с проблемите на двойното отчитане и зеленото измиване. Verra, водеща организация за въглеродни стандарти, също е започнала пилотни интеграции на блокчейн, за да подобри проследимостта на кредитите, издадени по нейната програма за Проверени въглеродни стандарти (VCS).

• IBM: Корпоративно решение за карбонно счетоводство на основата на блокчейн, интеграция с данни от веригата на доставки и партньорства с енергийния и производствения сектор.
• Microsoft: Система за проследяване на емисиите, активирана от блокчейн за облачни клиенти, с фокус върху автоматизирано събиране на данни и отчитане.
• KlimaDAO: Децентрализирана автономна организация, улесняваща търговията и анулирането на въглеродни кредити на блокчейн.
• Toucan Protocol: Инфраструктура за свързване на реални въглеродни кредити с публични блокчейни, поддържаща интероперативността с множество регистри.
• Verra: Изследва пилотни проекти на блокчейн за подобряване на проследимостта на кредитите и намаляване на административните разходи.

Стратегическите колаборации също оформят пазара. Например, IBM и Verra изучават съвместни инициативи за цифровизиране на издаването на въглеродни кредити, докато Microsoft е партнирала с енергийни компании за пилотиране на споделяне на данни за емисиите, базирано на блокчейн. С зрелостта на сектора интероперативността между платформите и съответствието с глобалните стандарти ще бъдат критични за водещите доставчици на решения.

Прогнози за растеж на пазара и проектопрокламиране на приходите (2025–2030)

Пазарът на решения за карбонно счетоводство на основата на блокчейн е готов за значително разширяване между 2025 и 2030 г., движен от нарастващия регулаторен натиск, корпоративните ангажименти за устойчивост и необходимостта от прозрачни, неподправими системи за проследяване на емисиите. Според прогнози на MarketsandMarkets, глобалният пазар за карбонно счетоводство на основата на блокчейн се очаква да нарасне с годишна средна процентна ставка (CAGR), надхвърляща 40% през този период, като приходите се предвиждат да надвишат 2.5 милиарда долара до 2030 г.

Няколко фактора обосновават тази солидна траектория на растеж. Първо, разширяването на ангажиментите за нулеви емисии сред компаниите от Fortune 500 и затягането на изискванията за разкрития от регулаторни органи, като Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ (SEC) и Европейската комисия, принуждават организациите да приемат по-надеждни и одиторни системи за карбонно счетоводство. Вътрешната прозрачност и неизменност на блокчейн правят това решение атрактивно, особено след като вниманието към зеленото измиване нараства.

До 2025 г. ранните потребители—преди всичко в секторите на енергетиката, производството и финансовите услуги—се очаква да предизвикват начални приходи. Със зрелостта на пилотните проекти и демонстрацията на стойност, приемането се предвижда да се ускори в цялата верига на доставки, като платформите за блокчейн улесняват проследяването на емисиите в реално време, автоматизираното отчитане и интеграцията с пазарите за въглеродни кредити. IDC прогнозира, че до 2027 г. над 30% от големите предприятия с ангажименти за нулеви емисии ще са интегрирали блокчейн базирано карбонно счетоводство в своите рамки за отчитане на околната среда, социалните и управленски (ESG).

Регионално, Северна Америка и Европа се очаква да водят растежа на пазара, подкрепени от прогресивни климатични политики и висока концентрация на доставчици на технологии. Въпреки това, Азия-Тихоокеанският регион се очаква да свидетелства за най-бързото CAGR, подкрепено от бърза индустриализация и нововъзникващи регулаторни рамки в страни като Китай, Япония и Южна Корея.

Моделите на приходите evolucionirat, като водещи доставчици, като IBM и Salesforce предлагат карбонно счетоводство на основата на блокчейн като част от по-широките платформи за ESG и устойчивост. Моделите на абонамент за SaaS, такси за проверка на въглеродни кредити, и услуги за интеграция ще доминират в приходите до 2030 г.

Регионален анализ: Приемане и инвестиционни горещи точки

През 2025 г. приемането и инвестиционният ландшафт за блокчейн базирано карбонно счетоводство са маркирани с изразени регионални неравенства, с ясни горещи точки, изникващи в Северна Америка, Европа и части от Азия-Тихоокеанския регион. Тези региони се отличават с надеждни регулаторни рамки, активни климатични политики и жизнена екосистема от доставчици на технологии и корпоративни потребители.

Северна Америка—особено САЩ и Канада—продължава да води както в приемането, така и в инвестициите. САЩ се възползват от динамична стартап среда и значителни вливания на рисков капитал, като компании като IBM и Salesforce интегрират проследяване на въглерода на основата на блокчейн в решенията на предприятията. Нарастващият натиск на Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ (SEC) за подобряване на климатичните разкрития допълнително е ускорил интереса на компаниите към проверими и одиторни платформи за карбонно счетоводство. Канада, от своя страна, се възползва от прогресивни климатични политики и правителствени пилотни проекти, които насърчават иновациите в тази сфера.

Европа се откроява като регулаторна и инвестиционна гореща точка, движена от Зеления пакт на Европейския съюз и Директивата за корпоративно устойчиво отчитане (CSRD). Страните като Германия, Франция и Нидерландия са на преден план, с публично-частни партньорства и финансиране от организации като Европейска инвестиционна банка, което подпомага пилотните проекти на блокчейн за проследяване на въглерода. Акцентът на региона върху стандартизирани, интероперативни решения е довел до появата на консорциуми и инициативи с отворен код, като Energy Web Foundation, която работи с комунални и корпоративни предприятия за внедряване на блокчейн за управление на данни за емисиите.

• Азия-Тихоокеанският регион бързо наваксва, с Китай, Сингапур и Австралия като ключови играчи. Националният въглероден пазар на Китай и интеграцията на цифровия юан подтикват местните блокчейн стартиращи компании да разработват инструменти за карбонно счетоводство, често в партньорство с държавни предприятия. Правителството на Сингапур предлага иновации с грантове, а акцентът на Австралия върху доброволните въглеродни пазари е привлякъл както вътрешни, така и международни инвестиции, като платформи като Carbonplace улесняват трансакции за въглеродни кредити между държави.
• Латинска Америка и Африка са нововъзникващи пазари, с пилотни проекти в Бразилия и Кения, разглеждащи потенциала на блокчейн за консервация на горите и проверка на въглеродните кредити на малки производители. Въпреки това, тези региони се сблъскват с предизвикателства, свързани с цифровата инфраструктура и регулаторната яснота, ограничаващи за момента широкото приемане.

Общо взето, регионалният ландшафт за 2025 г. за блокчейн базирано карбонно счетоводство е оформен от съвкупност от регулаторни импулси, инвестиционни потоци и зрялост на екосистемата, като Северна Америка и Европа задават темпото, а Азия-Тихоокеанският регион показва силен импулс за бъдещ растеж.

Бъдеща перспектива: Нови случаи на употреба и регулаторни фактори

Гледайки напред към 2025 г., блокчейн базираното карбонно счетоводство е готово за значителна еволюция, движено и от нови случаи на употреба, и от бързо променяща се регулаторна среда. С нарастващите ангажименти за климатични действия, организациите са под нарастващ натиск да предоставят прозрачни, одиторни и данни за емисиите на въглерод в реално време. Технологията блокчейн, с нейния неизменим регистър и децентрализирано удостоверяване, все повече се признава като решение за тези предизвикателства.

Новите случаи на употреба се разширяват извън традиционното проследяване на въглеродни кредити. През 2025 г. счетоводството на емисиите в веригата на доставки се очаква да бъде основна област на растеж, тъй като компаниите търсят да измерват и отчитат емисиите на Scope 3 с по-висока точност. Платформите за блокчейн се тестват за проследяване на данни за емисиите в комплексни, многостепенни вериги на доставки, позволявайки детайлно, проверимо отчитане за всеки продукт или компонент. Например, инициативи като IBM Blockchain Supply Chain интегрират модули за проследяване на въглерода, за да помогнат на предприятията да отговарят на новите изисквания за разкритие.

Друг ключов случай на употреба е токенизацията на въглеродни кредити и компенсации. Блокчейн позволява създаването на цифрови въглеродни активи, които могат да се търгуват на децентрализирани пазари, подобрявайки ликвидността и намалявайки двойното отчитане. Проекти като KlimaDAO и Toucan Protocol са в предната част на тези модели, позволявайки прозрачно анулиране и прехвърляне на въглеродни кредити в блокчейн. Това се очаква да се ускори, тъй като доброволните и задължителните карбонни пазари се сближават и търсенето на кредити с висока стойност нараства.

Регулаторните фактори също оформят бъдещето на блокчейн базираното карбонно счетоводство. Директивата за корпоративно устойчиво отчитане (CSRD) на Европейския съюз, влизайки в сила през 2024-2025 г., ще задължи хиляди компании да разкриват подробно данни за емисиите, включително въздействията на веригата на доставки. Подобно, Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ (SEC) финализира правила, които задължават публичните компании да разкриват данни, свързани с климата. Тези регулации подтикват организациите да приемат надеждни, одиторни системи—област, в която прозрачността и проследимостта на блокчейн предлагат ясни предимства (Deloitte).

В обобщение, до 2025 г. блокчейн базираното карбонно счетоводство се очаква да премине от пилотни проекти към основно приемане, движено от необходимостта от надеждни данни за емисиите и съответствие с строги регулаторни рамки. Способността на технологията да поддържа нови случаи на употреба—като проследяване на веригата на доставки и цифрови въглеродни активи—я позиционира като критичен фактор в глобалния преход към нулеви емисии.

Предизвикателства, рискове и стратегически възможности

Блокчейн базираното карбонно счетоводство се утвърдява като трансформативен подход за проследяване и удостоверяване на емисиите на парникови газове (ПГ), но неговото приемане през 2025 г. се сблъсква с комплексен ландшафт от предизвикателства, рискове и стратегически възможности.

Предизвикателства и рискове

• Интегритет на данните и стандартизация: Едно от основните предизвикателства е осигуряването на точността и последователността на данните за емисиите, въведени в блокчейна. Разнородни източници на данни, различни методологии и липса на глобални стандарти могат да подкопаят надеждността на записите в блокчейн, водещи до “грешни данни в, грешни данни извън” сценарии. Липсата на универсално приети протоколи за карбонно счетоводство остава сериозна пречка, както е подчертано от Световния икономически форум.
• Мащабируемост и интероперативност: С увеличаването на броя на участниците и транзакциите, блокчейн мрежите могат да се сблъскат с проблеми с мащабируемостта, което води до по-бавни времена за транзакции и по-високи разходи. Освен това, липсата на интероперативност между различни платформи за блокчейн и наследствени системи може да затрудни безпроблемния обмен и интеграция на данни, както е отбелязано от IBM в своите отчети за устойчивост на блокчейн.
• Регулаторна несигурност: Регулаторната среда за блокчейн и карбонните пазари все още се развива. Неправилни или несъгласувани регулации в различни юрисдикции могат да създадат рискове за спазване на разпоредбите за организациите, особено за тези, които оперират на международно ниво. Тази несигурност може да възпира инвестициите и да забави приемането, според Deloitte.
• Киберсигурност и конфиденциалност: Въпреки че блокчейн предлага подобрени функции за сигурност, той не е имунизиран срещу кибер заплахи. Уязвимости на интелигентни договори, възможности за нарушения на данни и проблеми с конфиденциалността относно чувствителните данни за емисиите са текущи рискове, както е идентифицирано от Агенцията за киберсигурност на Европейския съюз (ENISA).

Стратегически възможности

• Подобрена прозрачност и доверие: Непроменимият регистър на блокчейн може значително да подобри прозрачността и доверието в карбонното счетоводство, позволяващ проверка в реално време и намаляващ риска от двойно отчитане или измами. Това е особено ценно за доброволните карбонни пазари и проследяване на емисиите във веригата на доставки, както е подчертано от Gold Standard.
• Автоматизирано спазване и отчитане: Интелигентните договори могат да автоматизират проверки за спазване на разпоредбите и отчитането, намалявайки административната тежест и разходите за организациите. Тази автоматизация может да ускори участието на карбонни пазари и регулаторни схеми, както изследва Accenture.
• Нови бизнес модели и достъп до пазара: Блокчейн позволява иновативни бизнес модели, като търговия с въглеродни кредити между равнопоставени и децентрализирани автономни организации (DAOs) за климатични действия. Тези модели могат да демократизират достъпа до карбонните пазари и да отключат нови източници на приходи, според PwC.

Източници & Референции

• MarketsandMarkets
• IBM
• Microsoft
• Energy Web
• Climate Ledger Initiative
• InterWork Alliance
• Institute of International Finance
• Planet Labs
• KlimaDAO
• TCFD
• IBM
• Microsoft
• Verra
• IDC
• Salesforce
• Европейска инвестиционна банка
• Carbonplace
• Deloitte
• Агенцията за киберсигурност на Европейския съюз (ENISA)
• Gold Standard
• Accenture
• PwC